Плахата авлига се разпознава по „флейтовата“ песен
С блестящо жълтото си оперение авлигата (Oriolus oriolus) е извънредно открояваща се птица. При мъжките човеци красивият златист цвят контрастира с черните крила и опашка, и с черната линия, ситуирана сред клюна и тъмночервените очи на птицата. Смята се, че името на авлигата е зародило през 18-ти век от класическата латинска дума " aureolus ", означаваща злато. Женските човеци и младите птици са по-скоро жълто-зеленикави с фини надлъжни черти по коремната област. Тези красавци са плашливи, мъчно различими средлистата (дори блестящо жълтият мъжки се слива измежду слънчевите петна). Прекарват по-голямата част от времето си високо в короните на дърветата. Авлигите са гнездящо-прелетен тип, зимуващ в тропична Африка. Пролетната миграция е през април, есенната – през август-септември.
Авлигата спада към разред Врабчоподобни, семейство Авлигови. Гнезди в цяла Европа и в западна Азия. В България се среща съвсем навсякъде, като се изключи планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша и Стара планина. Обитава високи широколистни гори, паркове, аграрни региони с горички, постоянно около реки и езера. Храни се с разнообразни типове безгръбначни, гъсеници, инсекти, паяци и плодове. В началото на размножителният сезон съществена храна са насекомите и безгръбначните, до момента в който с плодове се храни най-много по време на втората част на размножителния сезон. Сравнително дебелата, леко извита човка на авлигатае с съвършената форма за събиране нанасекоми от дупките и късане на плодове от клоните на дърветата. Авлигите играят значима роля в преразпределението на семената от плодовете, в границите на техните локални екосистеми.
Гнездото си строи нормално на огромна височина, на вилка, без опора изпод (висящо гнездо). Основна роля в построяването му има женската птица. Гнездото е отворено, с форма на чаша, направено от трева, клончета или тръстика, части кора и растителни нишки. Птицата снася 3–4 бели, напръскани с кафеникави петънца, яйца. Има едно потомство годишно през интервала май-юни. Мъти най-вече женската в продължение на към 2 седмици. И двамата родители хранят дребните и се грижат за тях. На втората седмица дребните напущат гнездото, като към момента зависят от родителите за храна до края на август/септември, т.е. до началото на миграцията. Поради извънредно плахият си манталитет авлигата е мъчно забележима измежду клоните на дърветата, само че елементарно се разпознава по красивата „ флейтова “ ария. Женските птици постоянно се бъркат със зелен кълвач.
Най-голямата опасност за тях е изсичането на крайречните гори и линиите от дървета и шубраци в равнинните аграрни региони, което понижава техният хабитат. Хората, живеещи в северните елементи на Европа, са в положение да предскажат началото на пролетта с идването на авлигите. Често издава кресливо, дрезгаво „ кхее ”, малко наподобяващо сойка, само че с носов и отегчителен глас. Песента е прелестно мощно флейтово изсвирване „ фю-флуо-фии-фиуу ” с вариращи детайли.
Инфо: www.bspb.org
